Защита на жени и деца, пострадали от домашно насилие

Автор: Мария Тачева

IV курс, специалност “Социални дейности”

СУ “Св. Климент Охридски” , гр. София

Какъв тип НПО се занимават с темите за борба с домашното насилие?

Зонта Интернешънъл – водеща световна организация на жени-професионалисти, създадена през 1919 г. в Чикаго, САЩ, като логичен резултат от движението на жените в Америка за избирателни права. Зонта има консултативен статут в Икономическия и Социален съвет на Обединените нации (ИКОСОС), Консултативен статут към ЮНЕСКО и съветващ статут към Съвета на Европа. Зонта работи за овластяване на жените по света, чрез издигане на социалния, икономически, здравен и политически статус на всяка жена. Нашите цели и задачи са да помагаме на жените и момичетата в региона и по света във връзка с образователното и професионалното им израстване; да им осигуряваме възможности за по-високо заплащане и постигане на икономическа независимост; да им гарантираме достъп до качествени и адекватни здравни грижи и да сложим край на насилието срещу жени, момичета и деца, като същевременно помагаме на оцелелите да изградят отново живота си. Организацията има реализирани стотици проекти по света: осигуряване на набори от медицински принадлежности за борба с акушерската фистула в Африка, създаване на защитени жилища в Гватемала, ваксинация срещу ХИВ и ебола в Африка, училища за момичета в Иран и Ирак, превенция на гениталните обрязвания в Африка и други.

Зонта клуб „Света София” е чартиран през 2004 година. В момента наброява има 25 членове – дами, които са доказани професионалисти в различни сфери, ръководители на местни и международни бизнес дейности, лекари, счетоводители, юристи, артисти, ПР специалисти, държавни служители. Ние сме част от Ареа 05 на Зонта, включваща България, Северна Македония и Румъния. Ареа 05 е част от Дистрикт 30 на Зонта Интернешънъл, включващ клубове в Южна Германия, Северна Италия, Швейцария, Монако, Южна Франция, България, Северна Македония и Румъния. Зонта Интернешънъл има 32 дистрикта в цял свят и наброява над 65 000 дами – членове на организацията.

Цели в работата на клуба

Като всяка организация, която е създадена да подобрява живота в местната общност, ние следваме целите на Зонта Интернешънъл, споменати по-горе, но ги реализираме чрез наши, локално значими проекти. Основната ни работа през последните няколко двугодия (мандатите в организацията ни са двугодишни) е борбата с насилието над жени и деца, борбата с домашното насилие, превенция на насилието над жени и, най-вече, осигуряване на помощ на жени, пострадали от насилие. Това става чрез обучение на жени какво е насилие, чрез създаване на атмосфера на нетолерантност в обществото ни за това явление, чрез информационни кампании, работа с институциите и други.

Определение на домашно насилие според Закона за защита от домашно насилие

Домашното насилие, като проява, е дефинирано в Закона за защита от домашно насилие и представлява  “(1)….всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.  За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.”.


    Примерите за физическо насилие могат да бъдат хиляди – от удари през завръзване или поставяне в неудобна поза за определен период от време; пример за сексуално насилие може да бъде и изнасилването от съпруга, дори, когато съругата му няма желание за секс. В нашето общество това е малко известен състав на престъпление – изнасилване от брачен партньор, но практиката ни е срещала с десетки жени, които са системно сексулано малтретирани в домовете си от собствените си съпрузи. Но всички казват, че каквото се случва зад вратите на дома си е само работа на семейството. Едно от направленията, по които работим за именно образователни и информационни кампании какво е домашното насилие и какви са неговите прояви. По отношение на психическото насилие може да се даде пример с постоянно обиждане на жертвата (жена или дете), подценяване на личността и постиженията им, обезличаване на интересите, излагане чрез обиди в обща компания пред много хора извън семейството. Емоционално насилие има тогава, когато чрез емоционални връзка един партньор въздейства на друг, заплашвайки го, че няма да го обича повече или да го обгрижва. Икономическото насилие е това да не се споделят приходите в семейството, да се изземват дебитни и кредитни карти и да не се дават пари или да се дават минимални пари за покриване само на еждневни, текущи нужди. 

Съгласно Закона за защита от домашно насилие, помощ и съдействие по закона може да потърси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от: 

1. съпруг или бивш съпруг;
2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство; 
3. лице, от което има дете;
 4. възходящ; 
5. низходящ; 
6.  лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
7. лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
8. настойник, попечител или приемен родител. 
9. възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство; 
10.  лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

Три посоки, в които трябва да се работи:

да се информира обществеността, да се променят нагласи, стереотипи, манталитет. Трябват ни повече хора, които са нетолерантни към домашното насилие, повече хора, които, ако чуят, че съседът бие жена си, да се обадят на полицията.

да се промени законодателството и да се обхванат всички етапи от първата минута, в която се обърне една жена за помощ до последната крачка – когато тя е намерила препитание, получила е психологическа подкрепа, намерила си е жилище, децата са получили психологическа подкрепа, социалните служби работят с насилника и не го оставят, докато не се поправи. Никой не се ражда насилник. Обикновено тук има проблеми още в детството, труден характер, който не е правилно възпитаван, немарливо и/или лошо родителско поведение, натрупани обиди, гняв, агресия, неосъзнати комплекси. Държавните и местни органи на власт следва да работят по протокол за голямо разнообразие от случаи. Социалните служби и тези за закрила на детето по места не може да приключват преписки без да са решили напълно и съдействали за всички логистични, образователни, професионални и други въпроси, възникващи за хората, презивели насилие.

да се реагира адекватно с мерки, които са навременни, с мисъл за бъдещето, в перспектива, с идея за помощ на жените и децата, преживели насилие и за насилника – да се работи с него, да се превъзпитава. ого адекватна мярка би била общественополезния труд.  Трябва ни полиция, която да реагира адекватно, да има целия инструментариум от мерки, за да защити жертвите на насилие. Една адекватна мярка на първо време би била, примерно, жени полицаи да поемат жертвите на насилие, защото споделянето на една жена би могло да улесни процеса и да спести на жертвите Трябва ни прокуратура, която пази и съдейства не само временно, а за период от години, докато жената и децата не започнат да живеят нормално.

        Тук говорим за голям ресусрс, който държавата трябва да предвиди и разпредели заедно с местните органи на власт, който ресурс да се използва само за жертвите на домашно насилие и за работа с насилниците.

Работата на НПО по темата за домашното насилие датира от началото на 90-те години, когато тепърва се заговаряше в България за домашно насилие, тепърва се появяваха НПО, които работеха изцяло или периодично по тази тема. НПО секторът, като цяло, извървя много дълъг и труден път, но натрупа опит, който можеше вече да е привнесен в практиката на държавните и местни органи на власт.

Едно от големите достижения на сектора е инкриминирането на домашното насилие и изричното му посочване в НК, което стана, уви, в последните десет години.

Друга голяма заслуга на сектора е непрестанното говорене по темата през годините, което реално доведе по законодателните промени. Това, за което не се говореше преди 30 години, днес вече е инкриминирано и има създадени нови нагласи по темата в различните слоеве на обществото.

Всички НПО, които специално работят срещу домашното насилие през годините, имат различни участия на ниво парламент, министерства, консултативни съвети и спомагат изключително много за превенцията на домашното насилие, Дори няма да е силно да се каже, че и до момента превенцията се осъществява главно и целенасочено само от неправителствения сектор.

Коментирайте публикацията

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

*
*